1. Да избягвате отговора
Ако въпросите на децата ви смущават, помислете, посъветвайте се с психолог или прегледайте детската енциклопедия в съответния раздел. Детето не трябва да се чувства виновно и изоставено със своите въпроси. Любопитството му е напълно естествено, свързано е с неговото развитие и потребността да опознае света и себе си.
2. Научните термини
Не си струва да затрупвате детето с медицински термини ида представяте процеса на взаимоотношенията между мъжа и жената като нещо механично. Децата имат нужда от отговори, предназначени специално за тях, в проста и достъпна форма.
3. Разговор с родителя от другия пол
Ще е по-уместно, ако на въпросите на детето отговаря родителя от неговия пол. Когато детето започне да осъзнава половата си принадлежност, по неписано правило момиченцата се идентифицират с майка си, а момченцата – с таткото.
4. Да мълчите, ако няма въпроси
Детето ви не се интересува от сексуалната тема? Вгледайте се по-внимателно: неговият интерес може да е прекалено силен и тревожен, детето може да изпитва притеснение, което му пречи да задава вълнуващите го въпроси. Важно е да помните, че всяко дете на възраст от 3-5 години има нужда да говорите с него за живота, любовта и смъртта. В същото време не прибързвайте – не започвайте разговора до 2-годишна възраст.
5. Да се впускате в подробности
Когато разказвате за раждането, не си струва да описвате медицинските подробности и да говорите за това с какви затруднения или усещания е свързано то. Не е необходимо да обяснявате на детето какво е това цезарово сечение.
Не е нужно да се задълбочавате и в и обяснения за половия акт: ерекция, поза и т.н. На него му е достатъчно да разбере, че се е появило на бял свят, защото мама и татко са се обичали, и че лекарят е помагал на мама по време на раждането.