Лични истории

Кампанията “Паметни жени” стартира в навечерието на 8 март, Международния ден на жената, и цели да популяризира постиженията на жени, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жените, проправили пътя за други жени в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др.

Помогни ни да изберем историческата личност, на която да бъде посветен първият паметник на жена в София. Гласувай в анкетата ни до края на март! 

 
 

Елисавета Карамихайлова

Казват за нейния живот че „бе един живот за науката. Тя живя с нея, за нея и чрез нея“. Елисавета Карамихайлова е родена във Виена, където баща ѝ, д-р Иван Карамихайлов, следва медицина. Там прекарва ранното си детство и получава домашно образование от своята майка, музиколожката Мери Слейд. През 1907 г. семейството се завръща в България, където хирургът д-р Карамихайлов започва работа в новосъздадената болница „Червен кръст“, чийто приемник е днешният институт „Пирогов“. Елисавета постъпва в Първа софийска девическа гимназия, една от най-елитните гимназии в страната, където се запознава с идеите на феминизма, благодарение на своите учителки, които са активни представителки на феминисткото движение у нас. Завършва физика и математика във Виена през 1922 г. и веднага след това е поканена да започне работа във Виенския институт за радиеви изследвания. Там работи заедно с известни физици като Мариета Блау и Берта Карлик. Печели през 1935 г. стипендия на Колежа за жени „Гъртън“ (Girton College) на Университета в Кеймбридж, Англия. Приета е да участва в научните изследвания в Кавендишката лаборатория, най-известната по онова време по атомна физика, където тогава работят бъдещите Нобелови лауреати като Джеймс Чадуик, Джон Кокфорд, Патрик Блакет. След единадесет години неуспешни опити да бъде избрана за позиция в Софийския университет (СУ), за да допринесе за науката в България, най-накрая през 1939 г. става първата жена - хабилитирано лице в Софийския университет, първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия и първата жена – професор по физика в България. Основателка е и на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН.

 

Димитрана Иванова

Димитрана Иванова е една от най-изявените активистки за правата на жените в началото на 20 век. През 1897 г. заминава за Цюрих, Швейцария, за да следва философия, тъй като по това време в България жените все още нямат право да следват в университет. След като се връща, работи като учителка в различни градове и едновременно с това пише за учителски и женски вестници и списания. По-късно става председателка на Българския женски съюз, който е основан през 1901 г. и за пръв път обединява регионалните женски клубове с цел да подобри състоянието на жените в България. В началото на 20-те години, вече омъжена и с три деца, Димитрана осъзнава, че ѝ е нужно правно образование, за да е в състояние да направи повече за каузата на жените. Отказано ѝ е да се запише в юридическия факултет на Софийския университет с мотива, че не е завършила средното си образование. В годините, когато тя е ученичка, момичетата учат с две години по-малко от момчетата. Този отказ не я разколебава. Тя полага необходимите изпити и успява да запише право през 1927 г. Тя се бори за равенство в сферата на образованието и за професионалната реализация на юристките като адвокатки и съдии. Води кампания срещу опитите на правителството да създаде отделни училища за момичета и се бори за правото на юристките да се явяват като адвокатки в съда. Под нейно ръководство българските суфражетки постигат частичен успех през 1937 г., когато омъжени, разведени и овдовели жени над 21-годишна възраст получават избирателни права.

 

Анна Карима

Анна Карима е писателка, публицистка и преводачка, и е една от най-изявените личности в българското феминистко движение, борила се за равни права и пълна еманципация на жените. През 1897 г. Анна основава първото женско образователно дружество „Съзнание“, чрез което инициира петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. През 1901 г. съосновава Българския женски съюз, първата обща женска организация в България. През 1908 г. основава нова феминистка организация „Равноправие“, настояваща жените да получат избирателни права при същите условия, каквито съществуват за мъжете. Анна открива първото търговско девическо училище в София, което по-късно става гимназия; участва в основаването на пансион за сираци и дружество „Инвалид“, тъй като вярва, че децата с психически проблеми или увреждания не бива да бъдат изключвани от учебния процес. Тя отваря и първата забавачка за деца в подкрепа на работещите майки. Сред основателите е и на Съюза на българските писатели, авторка е на над 50 труда, включително книги, разкази, публицистични текстове, пиеси. Днес жените в България не се замислят за неща, като къде ще учат или работят, благодарение на упоритата работа на хора като Анна Карима, посветила над 40 години на каузата.

 

Екатерина Каравелова

Като учителка, обществена деятелка и писателка, Екатерина Каравелова е сред първите и най-изявени личности, които дръзват да проправят път за утвърждаването на жената като застъпничка на българския национален дух. През 1901 г. участва в учредяването на Българския женски съюз, първата обща женска организация, която работи за „умствено и нравствено повдигане на жената и подобрението нейното положение във всяко отношение“. Екатерина вярва, че независимостта и равенството на жената изисква да ѝ се даде възможност да има собствени доходи, именно затова тя силно подкрепя професионалното образование на жените и организира кампании за откриване на училището за професионално обучение за момичетата „Мария Луиза“. Тя е председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода и е една от създателките на Комитет за защита на евреите, като и инициира подаването на петиция до цар Борис III, настоявайки, че България е длъжна да защити своите евреи. До края на живота си тя остава активна в обществения и културен живот на страната.

 

Арх. Виктория Ангелова-Винарова

Виктория Ангелова-Винарова рисува от момента, в който се научава да държи молив. Учи в техническите университети във Виена и Дрезден, а след като се дипломира, се връща в София и става първата жена, която печели архитектурен конкурс в България. Това се случва, когато е едва на 24 години. Сама проектира и ръководи и строителството на сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, която днес е сградата на Столичната библиотека на площад „Славейков". Бидейки една от първите жени в архитектурата, въпреки множеството спечелени конкурси, понякога тя се сблъсква с инвеститори, които смятат за рисковано надзорът да бъде даден на жена и отказват да ѝ поверят проекти, но това не я разколебава. За краткия си живот Арх. Ангелова оставя много сгради в София и други градове на страната, привличащи със своята функционалност. Носителка е на орден „За граждански заслуги“ и ръководи архитектурно бюро в София заедно със съпруга си арх. Борис Винаров.

 

Теодора Райкова

Теодора Райкова е изявена химичка, първата жена, преподавала в български университет, и първата жена – научен работник в България. Тя е дъщеря на проф. Пенчо Райков, основател на Катедрата по химия в Софийския университет (СУ). Завършва химия през 1916 г., а две години по-късно става асистентка на баща си в СУ. Специализира в Германия и Австрия, публикува във водещи немскоезични научни издания, автор е на оригинални научни методи. По време на цялата си кариера в университета Райкова трябва да се бори с опити за прекратяване на договора ѝ, тъй като е жена. През 1924 г. Академичният съвет изменя Асистентския правилник, така че да позволява назначаването на жени в университета само ако за поста няма кандидати мъже. Дори отличните отзиви на германски професори за научната ѝ дейност, която "далече надхвърля границите на изискванията от един асистент", както и възхищението им към забележителните научни трудове, които биха “правили чест и на всякой професор по химия”, не ѝ помагат да запази асистентската позиция. Договорът ѝ е прекратен през 1932 г. След като е лишена от възможността да преподава, Райкова създава своя лаборатория за парфюмерия и козметика, където съвместява експериментаторска работа с упражняване на професията. Лабораторията е национализирана през 1944 г.

 

Адв. Вера Златарева

Вера Златарева е първата жена, защитила доктурантура в правния факултет на Софийския университет (през 1930 г.). Жени са допуснати до факултета през учебната година 1902/03 г., но до 1944 г. те не получават възможност да работят в адвокатурата и съда. Във всички Балкански страни това се случва още в края на 20-те години на XX в. Изключение правят само България и Албания. Златарева заедно с други видни юристки години наред се бори за правото да упражнява професията си. Това най-накрая се случва 15 години след дипломирането й, когато тя става първата жена с придобита адвокатска правоспособност. Златарева е и една от първите 16 жени, избрани за народни представители и е първата жена, изказала се от парламентарната трибуна през декември 1945 г. Като юрист Вера е сред първите, които разглеждат въпроса за проституцията и публикува редица текстове по темите за изнасилването, правната защита на жената, извънбрачните деца и факторите, влияещи върху състоянието на българските жени, включително правото на труд и собственост, и семейните отношения.