EkaterinaKaravelova.jpg
 

Екатерина Каравелова (1860 – 1947)

Учителка, преводачка, публицистка и видна обществена фигура. Председателка на българския клон на Женската международна лига за мир и свобода.

Екатерина Великова Пенева – Каравелова е родена на 21 октомври 1860 г. в гр. Русе в бедно семейство. Благодарение на своята леля тя заминава за Москва, където завършва гимназия. След възстановяванетона българската държава през 1878 г. тя се връща отново в Русе, където преподава за кратко. Екатерина се запознава с политика и бъдещ лидер на Либералната партия Петко С. Каравелов (1843–1903) още докато е в Москва, нодвамата сключват брак през 1880 г.. Раждат им се три деца – Рада (1880–1883), Виола (1884–1934) и Лора (1886–1913).

Благодарение на доброто образование, получила в Русия, и позицията на съпруга си, Екатерина бързо става част от политическия елит на младата българска държава. През този период подпомага политическите дейности на съпруга си, но и учителства в Пловдив, Русе и София с прекъсвания между 1884 и 1892 г. и през 1896 г. до 1903 г. Като учителка Екатерина вдъхновява и повлиява на цяла генерация от жени, минали през Първа софийска девическа гимназия като Анна Карима и Екатерина Златоустова Тя заедно с други учителки по това време дискутират проблемите, свързани със средното и висшето образование на жените в страната, както и статута на жените-преподаватели.

90-те години на ХlХ в. са трудни години за семейство Каравелови. По време на управлението на Стефан Стамболов, те са преследвани – Петко е арестуван (1887, 1892), осъден и измъчван, а Екатерина е съдена за публикуване на политически памфлети срещу режима. През 1903 г., когато умира съпругът й, тя се посвещава на обществена и благотворителна дейност и каузата за достъп до образование и мир.

През 1899 г. Екатерина основава женското дружество “Майка” в София, на което е председателка в продължение на близо 30 години. Тя вярва, че независимостта и равенството на жената изисква да ѝ се даде възможност да има собствени доходи, именно затова силно подкрепя професионалното образование на жените и в рамките на работата ѝ дружеството “Майка” организира кампании за откриване на училището за професионално обучение за момичетата “Мария Луиза”.

През 1901 г.  Екатерина участва в учредяването на Българския женски съюз, първата обща женска организация, която обединява всички останали женски дружества от страната. Тъй като по това време Каравелова е председателка на дружеството "Майка" и владее няколко езика, тя се залавя с кореспонденцията на съюза. През 1915 г. е избрана за негова зам.-председателка, а десет години по късно, през 1925 г. – за председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода (МЖЛМС). Лицата цели "да събере жени от различни политически възгледи, философски и религиозен произход, които да проучат и направят известни причините за войната и да работят за траен мир". Те работят по въпросите на мира, за премахването на всички форми на дискриминация, както и насърчаването и защитата на човешките права, за разоръжаването на местно, национално и международно ниво и др. Екатерина  представя България на множество международни форуми, включително във Вашингтон и Дъблин. На конгреса в Дъблин през 1926 г. тя заявява: "Нашият идеал не е мирът, който сключват правителствата, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на истинската демокрация".

В края на 1935 г. Каравелова оглавява делегация, която посещава министър-председателя Кимон Георгиев с искане да отмени смъртните присъди за политическите затворници. Тя участва и активно в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с други обществени фигури като писателя Антон Страшимиров и проф. Асен Златаров. На 2 март 1943 г. Българското правителство поверително одобрява депортирането извън границите на страната до 20 000 евреи. Каравелова инициира подаването на петиция до цар Борис III, настоявайки, че България е длъжна да защити своите евреи. „Синко, и ти си баща, не прави никому зло“, пише тя в писмото до царя.

Каравелова има дълга кариера на писателка, преводачка и публицистка. Тя сътрудничи на сп. "Вик за свободни хора", в. "Търновска конституция", в. " Родина", в. "Дъга", в. "Женски глас", в. "Женски свят" и др. Авторка е на много фейлетони, памфлети, стихотворения и разкази, предимно от политически характер. Превежда Достоевски, Юго, Толстой, Флобер, Мопасан и др.

Умира на 87 години, на 1 април 1947 г. в София. Погребана е в близост до църквата "Св. Седмочисленици" при съпруга си Петко Каравелов. Наградена е с множество признания и отличия, сред които орден „За човеколюбие“, орден „За гражданска заслуга“ I степен, сребърен орден „За култура и изкуство“ и два медала “Червен кръст“.

Екатерина Каравелова е сред първите и най-изявени личности, които дръзват да проправят път за утвърждаването на жената като застъпничка на българския национален дух. До края на живота си тя остава активна в обществения и културен живот на страната, защитавайки всячески правата на българската жена.

Източник:  Francisca de Haan, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms; БАУЖ.

 
 
 

Участвай в анкетата

Помогни ни да изберем историческата личност, на която да бъде посветен първият паметник на жена в София. Гласувай до края на март!

 
Екатерина Каравелова

Екатерина Каравелова